Обект на изследването е канадското френскоезично литературно течение „мигрантска литература” (écritures migrantes) – термин, който започва да се налага в квебекското литературно поле от средата на 80-те години на миналия век. Рецепцията на явлението през годините е противоречива и предубедена, колебаеща се между безкритично преклонение пред екзотичното и автоматично изключване на различния, черпещо сили от дискурсите на квебекския национализъм, както и между едно тълкуване на творбата като израз на определена етнокултурна принадлежност и един космополитен, универсалистки прочит. Стремейки се към преодоляване на така очертаната противоречива рецепция, изследването предлага систематичен анализ на повествователните структури в корпус от единадесет разнообразни, но представителни за явлението текстове и така установява отношението на мигрантския герой към понятието културна принадлежност. Оказва се, че индивидът избира номадската идентичност не за да въплъти определен моден вкус, а за да намери решение на трудната социална ситуация, в която се намира (зависимост, несамостоятелност, социална потиснатост). От друга страна, отричайки есенциализма, мигрантският роман се родее с идеите на френския екзистенциализъм.

***
Д-р Явор Петков е бакалавър по френска филология (2006 г.) и доктор по франкофонски литератури (2016 г.) към СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е и магистратура по лексикография и компютърна лингвистика в Университета „Шарл дьо Гол“ (Лил III), Франция, със стаж в Речниковия отдел на Френската Академия в Париж (2007 г.). Настоящият труд е разработен въз основа на докторската дисертация на автора, написана и защитена на френски език под научното ръководство на доц. д-р Рени Йотова. През декември 2016 г., изследването е удостоено с наградата на Университетската агенция по франкофонията и Френския културен институт в България за най-добра френскоезична докторска дисертация в България от областта на хуманитарните науки за 2016 г.