В книгата са изложени резултатите от дългогодишните проучвания на Елка Бакалова върху почитанието на реликви в балкански контекст. Изследването включва и актуални поклоннически практики, свързани с култовете на местни светци в България, Сърбия, Гърция, Косово и Румъния. Представят се култовете на различни по тип и вид заслуги пред християнската църква светци: отшелници като св. Йоан Рилски, преподобни като св. Петка (= Параскева) от Епиват, която след всяко пренасяне на мощите ѝ започва да се нарича съответно Търновска, Белградска, Яшка; мъченици като св. Йоан Нови (Сучавски), царе мъченици като крал Стефан Урош III Дечански, чиито мощи се пазят до днес в манастира „Дечани“ (в Косово) и други.

По своята значимост и функции почитанието на чудотворните икони може да бъде съпоставено единствено с култа към реликвите. И едните, и другите функционират като покровители на държави, градове, манастири и отделни индивиди. Поради това съществуват култови обекти, които могат да бъдат наречени „икона реликварий“, като този в Рилския манастир. Функционалното сходство между чудотворните икони и реликвите се дължи преди всичко на тяхната чудотворна мощ. Както реликвите, така и чудотворните икони са обект на поклоннически пътувания и на специален стремеж за доближаване, притежаване и почитание. Представени са съвременни култови практики, свързани с най-известните чудотворни икони у нас — Троянската „Св. Богородица Троеручица“, „Св. Богородица Петричка“ от Бачковския манастир, „Св. Богородица Портаитиса“ в Роженския манастир и други.