На пръв поглед човек общува така естествено, както се храни или диша. Но зад тази привидна естественост се крият сложни механизми, създадени и наложени от културите. В сърцевината на тези механизми стои означаването. С помощта на настоящия на Жан-Мари Клинкенберг читателят ще има възможността да се запознае с основите на тази кръстопътна наука, която представлява своеобразен диалог между антропологията и езикознанието, философията и науките за комуникацията. В този оригинален синтез, написан на достъпен език, авторът се застъпва за една когнитивна семиотика и я сподобява със социалното измерение на реториката.

(*1944) е белгийски езиковед и семиотик, професор в Лиежкия университет, където преподава и френскоезична литература. Дълги години е бил представител на Белгия в Международната асоциация по семиотика и вицепрезидент на Международната асоциация по визуална семиотика. Член на Белгийската кралска академия и председател на Висшия съвет по въпросите на френския език в Белгия. Сред многобройните изследвания, които е осъществил сам или в рамките на световно известната Група ц, се открояват: „Обща реторика” (1970),„Стил и архаизъм в Легенда за Уленшпигел” (1973),„Реторика на поезията” (1977),„Езици и колективи” (1981),„„Реторичният смисъл” (1992),„Трактат за визуалния знак” (1992),„Пет лекции по семиотика и реторика” (1996) и др.