СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение. Защо към и преди Аристотел? Status quaestionis.

Автобиографични и хронологични уточнения за изследването.

Понятийни разграничения, дефиниране на обхвата и

замисъла му………………. ……………………………………………………………..9

Първа глава. Справедливото и справедливостта според

двамата създатели на историографията и в съвършената

атическа трагедия…………………………………………………………………….21

Част 1. Херодот за справедливото и справедливостта……………….22

Несправедливото деяние като причина за война

и двигател на историята и историите……………………………………25

Снемането на митологическото – историята на Елена…………..27

Съновидения, оракули и личби – къде сред тях е

справедливостта?…………………………………………………………………31

Първият отговор: справедливостта като надчовешка сила……..34

Вторият отговор: справедливостта като човешка преценка,

човешко правосъдие…………………………………………………………….37

Третата възможност: справедливостта в семейството……………41

Четвъртият отговор: справедливото се постига в

общностната уредба……………………………………………… …………….43

Справедливото в управлението на мнозинството…………………..47

Свободата и проблемът за противостоенето между

Европа и Азия……………………………………………… ……………………..50

Част 2. Справедливостта и справедливото според История на

Пелопонеската война на Тукидид……………………………………………..59

Тукидид като създател на историята на съвременността…………..60

Тукидид като философ на историята……………………………………..62

Тукидид като софист…………………………………….. …………………….66

Картография на речите в произведението……………………………..67

Философстването в антилогиите в История на

Пелопонеската война…………………………………………………………..72

Човекът е мяра на всички неща, които водят до война…………..77

Хуманизъм и морализъм, а не морален релативизъм……………..78

За класическите и философските методи на Тукидид като

историк……………………………………………………………………………….81

Тукидидовото „размишление за метода“……………………………….83

Aпология на софистиката, Херодот и Тукидид……………………..89

Как е възможна справедливостта като лична добродетел и

справедливото като общностно устройство…………………………101

Част 3. Антигона на Софокъл, или за отвъдността на

справедливото………………………………………………………………………..110

Втора глава. Справедливостта и справедливото – от Платон

към Аристотел……………………………………………………………………….122

Част 1. Онтология на справедливото и справедливостта в

Държавата на Платон……………………………………………………………123

Чия е справедливостта, или за субекта на справедливостта

и на справедливото…………………………………………………………….123

Справедливото като качество на общностния живот и

справедливостта като лична добродетел …………………………….126

Досократическото онтологизиране на Дике – Правдата ……….143

Софистическо-сократическият контрапункт в Държавата… 145

Онтологическият отговор: Справедливостта е възможна.

Справедливото е възможно…………………………………………………151

Част 2. Персонификацията на добродетелите в „Персийския

разказ“ на Сократ в Алкивиад………………………………………………… 159

Сократ и Алкивиад. Сократ и Платон………………………………….159

Интересът на Академията към Персия. Интересът на Аристотел

към Изтока…………………………………………………………………………162

Поучението на Сократ към Алкивиад ……………………….. ………164

Част 3. Политическите устройства – решаващото за (не)постига-

нето на справедливото според Платон и Аристотел…………………169

Политическото мислене в диалозите и писмата на Платон……….169

Ейдосите на политическото в Държавата………………………………170

▫ Битийно-космическото обяснение…………………………………174

▫ Тимокрацията и тимократът………………………………………….175

▫ Олигархията и олигархът……………………………………………….176

▫ Демокрацията и демократът………………………………………….178

▫ Фасадната демокрация според Платон ………………………….180

▫ Кои са търтеи и какво правят те в полиса?………………………..183

▫ Тиранията и тиранинът…………………………………………………186

Апологията на беззаконието и авторитаризма в

Държавникът…………………………………………………………………….189

Къде да търсим политическото мислене на Аристотел?…. …..195

Политическите схващания на Аристотел като отрицание,

но и продължение на търсенията на Платон………………………..197

Аристотеловият принос в политическата теория…………………199

Ейдосите на олигархията в Политика на Аристотел……………..203

Трета глава. Към осмислянето на справедливото и справедли-

востта в самата Аристотелова мисловност. Към справедливото:

конституционната история на Атина. Към справедливостта: антро-

пологията – фундамент на практическата философия. Никомахова

етика, кн. Епсилон: превод и коментар…………………………………..212

Част 1. Как е възможно и постепенно приближавано справедливо-

то? Атинската държавна уредба между философията, историята

и конституционализма……………………………………………………………213

Размислите за държавните устройства в

Историята на Херодот………………………………………………………215

Държавните устройства като обяснител в

История на Пелопонеската война……………………. ……………….216

От Платон към Аристотел: от нормативизма на

предписанието към реализма на описанието……………………….221

Еволюция и прогрес в институциите на властта в Атина……..225

Как е възможна независимостта на съдебната власт?…………..240

Част 2. Антропологията като корелат на етиката: модалната

триада, тялото и душата………………………………………………………….246

Космосът според Аристотел: съвършено тяло

без душа……………………………………………………………………………246

Живите същества и техните прекрасни тела………………………..253

Полемичното начало на За душата…………………………………….260

Проблемът за тялото…………………………………………………………..265

Душата като принцип на живота…………………………………………271

Мистерията на нуса: божественото в човека………………………..278

Част 3. Никомахова етика. Книга Епсилон…………………………….283

Превод и паралелен гръцки текст………………………………………..283

Коментар към превода………………………………………………………..339

Заключение. Човекът трябва да е добродетелен и справедлив,

защото има безсмъртен разум. Справедливостта и справедливото

са постижими…………………………………………………………………………350

Everybody knows by heart… ………………………………………………..350

Добродетелта като предразположеност. Справедливото, справед-

ливостта и φρόνησις………………………………………………………………..356

Справедливост и φρόνησις………………………………………………….358

Актуалността на Аристотел за… ………………………………………..361

Епилог. Отговори на въпросите и коментарите в рецензиите

и становищата за дисертацията………………………….. ………………….370

Библиография и интернет източници……………………………………..386