Книгата се съсредоточава върху осем персонални случая в литературата на Народна република България — Дора Габе, Елисавета Багряна, Константин Петканов, Илия Бешков, Асен Разцветников, Иван Пейчев, Александър Геров и Емилиян Станев. Следвайки основни микроисторически изследвания и проучвания за случая, като ключов теоретически инструмент, книгата показва как казусите възникват около фигури на поети, белетристи и мислители, които са едновременно представителни за българската литература и култура, създатели на значими творби, но и носители на ярко езиково поведение, изпълнители на знакови социално-литературни роли, понякога контрастни на творчеството им и/или дописващи го докрай.