Литературата: удоволствия и предизвикателства. Юбилеен сборник в чест на професор дфн Милена Кирова

Съдържание

Археология на библейския текст

И. Станков. Филологическа археология на библейската мъжественост

К. Станева. Високото начало на библейския триптих

R. Boer. From feminine to masculine in Biblical texts: The contribution of Milena Kirova

Ю. Йорданова –  Панчева. Лицата на раз-пол-овения човек в изследването на социопола в Еврейската Библия от Милена Кирова

М. Алмалех. Каноничната женска красота и интелект в черно

А. Тотева. Мотивът за най-малкия брат в Старозаветния текст

Н. Афеян. Смехът на Далила

Р. Чернокожева. Сънищата в Библията — възможности за психоаналитично и психодраматично тълкуване

М. Дачев. Магдалина палимпсест

Антропологията в нови посоки

M. Moisseeff. Extraterrestial pregnance and nasal implants: A mythologization of biopower?

Н. Папучиев. Фолклор за масова употреба: приказка и културни контексти

М. Илчевска. Орисници и нишки на съдбата

Ах този джендър!

М. Фратева. За генезиса на едно понятие

S. Gunew. Contemporary feminist criticism: Transnational/Translational questions

А. Гайдаржиева. Защо канонът на българските писателки е (не)случаен

К. Михайлов. Женската съдба в ръкописи и раннопечатни книги

К. Даскалова. Четене и еманципация: преводната феминистка книжнина в България, XIX — началото на ХХ век

Н. Александрова. Многострадална Геновева пише писмо до краля: примиряване и овластяване н жените писателки

В. Шолце. Оттегляне на подписа. Изображения на жената в публицистиката на Симеон Радев (1901—1912)

Ж. Назърска. „В мъжкия клуб“: женското участие в Съюза на българските писатели (1913 — 40-те години на ХХ в.)

К. Малинова. Ана Карима — за българката в народните ни песни и в творчеството на някои писатели

С. Ангелова. Царицата чужденка в българската историческа проза: търновските царици

К. Лукова. Жените Солвейг в българската литеатура (наблюдения върху творчеството на Йордан Йовков, Теодор Траянов, Пенчо Славейков)

И. Конедарева. Женските образи и изобретяването на жената в романа „Лавина“ на Блага Димитрова

Р. Мухарска. Производството на герои: мъжественост и соцнаративи (Миток Палаузов)

К. Йорданова. Две лица на женствеността в съвременната българска проза

И. Иванов. Постмодерен феминизъм в романа „Лилит“ на Диана Петрова

Д. Камбуров. Барбар Ханиган: потрет на художника като зряла жена

Литературната история — приписки към канона

Н. Стоичкова. Литературната история на Милена Кирова

С. Стойчева. Приписки на Светлана Стойчева към книгата на Милена Кирова „Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Част 2“

Р. Дамянова. В уюта на Възраждането: между „Ах, утре…“ и „Дали не сме още способни…“

П. Стойчева. „Неповинний българин“ на Раковски и моделът на мъченическите жития (конструктивни съответствия)

Н. Чернокожев. Жинзифов между Ксенофон(т) и Райко

С. Данова. Ботев. Митологията на едно (не)пълнолетие

Н. Аретов. Преводачи и писатели: опит за типология

И. Русков. Синтезът на сакрално и профанно в революционния език на 1876

Т. Ичевска. Лечение и смърт в българската проза след Освобождението

Б. Борисова. Лора Каравелова — писателката. (Само)разколебаване на писането

М. Неделчев. Стратегии на посмъртното утвърждаване на Петко-Славейковата литературна личност в „Мисъл“

К. Протохристова. „Симфония на безнадеждността“ в контекста на европейския „прометеизъм“

К. Топалов. Академик Михаил Арнаудов — европейски учен с крупни национални приноси (140 г. от рождението му)

Н. Стоянова. Кукли и социални маски

Ц. Ракьовски. Край реката на символизма (бележки върху „Върби“ на Людмил Стоянов)

В. Стефанов. Диаболичния свят

Б. Пенчев. Пространственият обрат

И. Пелева. Българската литературна история след 1989 г. — грижи по обновата (бележки върху казуса „Стефан Гечев“)

Литертурната критика: съвременни предизвикателства

А. Личева. Корделия и литературната критика

Т. Фрам. Може ли да успее българската литература на немскоезичния пазар

А. Вачева. Мигриращият човек в мемоарите на писателите емигранти. Причините за бягството

Р. Станчева. Романът фуга: вариации във времето и пространството

Пътеки на глобализма. Литературата и литературната наука по света

Т. Стойчева. „Властта на писането, силата на представянето“: отзиви в английската периодика за книгата „Пребиваване в България“ (1869) от Сейнт Клер-Брофи

G. Tihanov. Prologue: Regimes of relevance

М. Фадел. Другата страна на деконструкцията: религия и литература

Л. Димитров. Непоявяващият се герой в драмата (върху примери от руската класическа, българската и словенската драматургия)

Р. Евтимова. Владимир Набоков: писателят като себе си и неговите фасетъчни герои

Д. Карапеткова. Елена Феранте: от загадката до сензацията

Библиография на трудовете на професор Милена Кирова, доктор на филологическите науки