Едно по-подробно хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно поле в Народна република България ще ни убеди какво централно място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.

Обикновено случаите в НРБ-литературата се конструират около произведения, около автори и издания, около отделни литературно-политически казуси. Най-известните са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“, Случаят „Лице“… Но само те ли? Вече се заговори за Случая със „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, за Случая „Бележник“ (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), за Случая „Колкото синапеното зърно“ на Николай Кънчев (1968), за Случая с романа „Покривът“ от Георги Марков, за два случая, свързани с името на Иван Динков – „На юг от живота“ (претопена стихосбирка от 1967 г.) и „Хляб от трохи“ (повестта от 1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички случаи предстои.