Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции
Клео Протохристова е професор по Антична и западноевропейска литература и Сравнително литературознание. Други нейни книги са Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта (1991, 1993); През огледалото в загадката. Литературни и метадискурсивни аспекти на огледалната метафора (1996); Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи (2000,2003,2008); Огледалото-литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории (2004); Записки от преддверието. Теория и практики на заглавието (2014); Теми с вариации. Литературнотематични етюди (2016).
Литературният двайсети век. Синхронни срезове и диахронни проекции
Настоящото издание представя опит за рационализиране на литературния двайсети век. В съответствие с основните си хипотези книгата е организирана в три части. Първата, озаглавена „Литературен век и литературни години”, въвежда и обяснява основните работни понятия и предлага модел на двайсетия век, изграден от неговите конструктивно ефективни литературни години (началото и края на века, 1907, 1911 1914, 1922 -1925, 1953 1954, 1968). Втората част включва контекстуални прочити на представителни автори и литературни текстове от века, съответни на откроените времеви параметри „Соната на призраците” на Стриндберг. „Метаморфозата” на Кафка, „Вълшебната планина” на Томас Ман, „Жюл и Жим” на Анри-Пиер Роше, както и интерконтекстуални засрещания като „Часовете” на Майкъл Кънингам с „Мисис Далауей” на Вирджиния Улф, „Играта на стъклени перли” с „Доктор Фаустус”, „Фиеста” с „Мечо Пух”, „Мандарините” на Симон дьо Бовоар със „Самураите” на Юлия Кръстева или на Борхес с Умберто Еко. Третата част съдържа аналитични наблюдения върху литературната интерпретация на представителни за периода културни универсални и конвенции като античното наследство, календара, перипатетизма, плажната култура, джаза и рок музиката.
