Книгата проучва въпросите на миграционното и диаспоричното, които литературата поставя в дневния ред на общественото мислене чрез настойчивия си опит да текстуализира миграцията и така активно да моделира представите за мигриращия човек в пространството на колективното въображаемо.

Изследването се разполага в полето на компаративистичния литературен анализ, а поради трансдисциплинарността на явлението „миграция” интерпретативният подход към фикционалните текстове често израства от пресечната точка между литературната наука и психологията, антропологията, историята, социологията и постко-лониалнагпа теория, в частност постколониалните изследвания на диаспорите и идентичностите.

Книгата проследява развоя на миграционната тематика в португалската и бразилската литература през различни епохи и се фокусира върху тематичните структури, които идентифицират присъствието на миграционната проблематика в някои от най-новите текстове от края на XX и началото на XXI в.