Във втори том от четиритомника ” Маските на бога “ – основният труд на Джоузеф Кембъл по сравнителна митология – изтъкнатият митолог разглежда източната митология, както се е развила в течение на пет хиляди години в отличителните религии на Египет, Месопотамия, Индия, Китай и Япония. Докато западните религии се фокусират върху доброто и злото, източните религии се фокусират върху обещанието за вечен живот. „Източна митология“ е задълбочено изследване на различните начини на мислене и изразяване в тях.

„Митът за вечното възвръщане, основен и днес за живота на Изтока, се изявява в поредица установени форми, които се появяват отново и отново през всички времена. Ежедневните обиколки на слънцето, нарастването и изтъняването на луната, цикълът на годишните времена, ритъмът на раждане, смърт и ново раждане на живата материя представят чудото на едно непрестанно възкресение, което лежи в основата на природата на Вселената. Всички познаваме древния мит за четирите ери на златото, среброто, бронза и желязото, който показва света в процес на упадък и вървящ от лошо към още по-лошо. Накрая той ще се разпадне в хаос само за да избликне наново, свеж като цвете, и естествено да възобнови неизбежния кръговрат. Никога не е имало време, когато не е имало време. Нито ще има време, когато тази калейдоскопична игра на вечност във времето ще спре.“

„Тъй че няма нищо, което би могло да бъде спечелено нито за Вселената, нито за човека чрез индивидуална изява и усилия. Тези, които са се отъждествили със смъртното тяло и неговите пристрастия, неизбежно ще открият, че всичко е болезнено, тъй като за тях всичко неизбежно свършва. Но за открилите неподвижната точка на вечността, около която всички неща – сред които са и самите те – се въртят, всичко може да бъде прието такова, каквото е; дори може да бъде преживяно като великолепно и чудесно. Следователно първото задължение на индивида е просто да играе ролята, която му е отредена – както правят слънцето и луната, различните видове растения и животни, водата, скалите, звездите, – без съпротива, без грешка; и после, ако е възможно, да подреди така ума си, че да отъждестви собственото си съзнание с вътрешния принцип на цялото.“

Джоузеф Кембъл