През 1933 г. Масовата психология на фашизма от Вилхелм Райх излиза за първи път. Книгата идва твърде късно, за да успее да достигне все още до много читатели. Междувременно каквато и да било критика на фашизма (не само на германския, а на фашистката психична структура въобще) вече е немислима без Райх. Със своя клинично и социологически школуван поглед той съзира фундаменталната взаимовръзка между авторитарното потискане на нагона и фашистката идеология. В книгата той анализира жестовете, фразеологията, моралните схеми и действията на „хитлерщината” и посочва в тях белезите на изтласкването на страха от секса към мистицизма, който извращава способността на хората да бъдат свободни в някакъв ирационален механизъм.

Настоящото издание, излязло за първи път на немски език през 1970 г., следва третото разширено и коригирано издание, завършено от Райх през 1942 г. в САЩ. Сега Райх вече не визира фашизма като ограничен в отделни държави, а го схваща като феномен на съвременното масово общество изобщо. Основната теза на Райх и в тази разширена разработка си остава, че надмогването на фашизма е възможно само благодарение на едно разумно ново регулиране на сексуалната икономика на обществото.

„’Фашизъм’ е само политически организираният израз на широко разпространената структура на човешкия характер, структура, която не е свързана нито с определени раси или нации, нито с определени партии, която е налична навсякъде и е международна.”

Цитати:

Райх разбира фашизма като израз на ирационалната структура на характера на обикновения човек, чийто първични, биологични потребности и импулси биват потискани от хилядолетия.

Всяка форма на организиран мистицизъм, също и фашизмът, се осланят на незадоволения оргазмен копнеж на масите.

Структурата на характера възпроизвежда социалната структура на обществото

Всичко истински революционно, всяко автентично изкуство и всяка неподправена наука произлизат от естественото биологично ядро на човека.

„Фашизъм” е само политически организираният израз на широко разпространената структура на човешкия характер, структура, която не е свързана нито с определени раси или нации, нито с определени партии, която е налична навсякъде и е международна. В този отнесен към характера смисъл, „фашизъм” е основната емоционална нагласа на авторитарно потискания човек на машинната цивилизация и на нейния механистично-мистичен възглед за живота.

В чистата си форма фашизмът е сумата от всички ирационални реакции на обикновения човешки характер.

Расовата идеология е един истински биопатичен израз на характера на неспособния на оргазъм човек.