СТЕФАН ВЕТЕВ ВАТЕВ (1866-1946) е български лекар, първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г., член на Антропологическото дружество в Париж, Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, Германското дружество по педиатрия и др. Събира над 400 народни песни, публикувани в „Периодическо списание“. Участва редовно в международни конгреси по медицина в чужбина. Един от основателите на Българския лекарски съюз (1901) и Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Председател на научния комитет за подготовка и издаване на сборник „Ловеч и Ловчанско“. Председател на Ловчанското читалище „Наука“ и един от основателите на музея към него. Улица в Ловеч носи неговото име.

„Материали по народната медицина в България“ е произведение, публикувано за пръв път през 1905 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. ХХІ“.

Сборникът съдържа информация за народната медицина от регионите на Ловеч, Берковица, Горна Оряховица.

Включени са:

• обичаи и поверия;

• методи за лечение на различни болести;

• въпроси на хигиената и гледането на болните;

• народни практики, свързани със зачатието, раждането, бабуването;

• ритуали като орисването, функциите на орисниците;

• лечение от налетване на самодивите (самовилите);

• народни баяния.

Книгата е изключително ценен ранен източник за традиционната българска народна медицина и може да бъде полезна за етнолози, историци, фитотерапевти и изследователи на българската народна култура.