Уредбата на международната компетентност е част от процесуалния дял на международното частно право, с определящо значение за развитието и на производството, и на материалните правоотношения, пряко зависими от националността на съда. В областта на материалната уредба в МЧП е налице тенденция към унификация и хармонизация, но при гражданския процес остават значителни различията, което определя и голямата важност на националността на сезирания орган. Анализирани са понятието за международна компетентност по граждански и търговски дела на българските съдилища; видовете ѝ; причините и подхода към създаване на правната ѝ уредба; нейното упражняване; теории за нея.
В основата на избрания критерий в диспозицията на процесуалните норми за международна компетентност стои даден вид връзка. Подробно са разгледани надлежността ѝ или липсата на близост между делото и българския съд. Международната компетентност е защитен механизъм за публични, икономически и обществени интереси. Глобализацията и развитието на техниката водят до отслабване на класически видове връзки и до изпълването им с ново съдържание. Опитите за регулиране на международната компетентност чрез международни източници са интензивни, но с променлив успех. При липса на универсален международен източник, съществува едностранно ограничаване и неформално съгласуване на основанията за международна компетентност чрез юриспруденцията на националните правораздавателни органи.
