Монографията изследва идеята за военни ограничения, наложени на победените в Първата световна война, в контекста на работата на Парижката мирна конференция. Авторът проследява прилагането на военните клаузи на Ньойския договор в България и дейността на специалните междусъюзнически органи, създадени за целта, в периода на тяхното съществуване между 1920 и 1927 г. Не на последно място, разкрито е отношението на българските управляващи към изпълнението на военните клаузи и пасивната, но твърда съпротива срещу него.