„Мехмед Завоевателя“ вплита в себе си две успоредни сюжетни линии: първата – авторът, за да се отдаде на своя исторически роман, се уединява в стара вила край Босфора, където в живота му внезапно нахлува жена, укриваща се от преследванията след военния преврат през 1980 година; втората линия представлява пресъздадената от писателя история на Османската империя през XV век с основен център превземането на Константинопол от Завоевателя.

Труден, но неизбежен се оказва за разказвача изборът между любовната магия и магията на творчеството. Неслучайно Недим Гюрсел избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото осъзнава, че или трябва да се отдаде докрай на романа си, или на любовта си…