“Раждането на боговете” от Иван Венедиков възвръща чара на неочакваността в историческия разказ. С тази си книга авторът завършва трилогията си, чиито първи дялове са “Медното гумно” и “Златният стожер”. Сега се доизгражда голямо дело – опит да се постави българският песенен и обреден фолклор в индоевропейската и индоевроазийската му среда. Този метод изключва намерението да се търси “самобитността”, както се казва, защото за историка “самобитността”, другата крайност на универсализацията, означава изолираност, каквато познават днешните примитивни племена в амазонските джунгли.”