Интересът към изследване на протестните движения в България през 2009–2013 г. е оправдан от гледна точка на запитването за шансовете на демокрацията „отдолу“. Разглеждани като форма на демокрация на участието, протестните движения дават възможност на обикновените хора да се включат в политическия процес: да отправят своите искания, да настояват за права, да отхвърлят решения на управляващите, да преоформят политики. Същевременно те се преживяват от участващите в тях като глътка въздух, като обещание, като начин да се заредят с малко оптимизъм.

Методологията на изследването включва антропологично наблюдение и участие на авторката в поредицата от събития в периодa 2009–2013 г. в София. Събирани са и данни чрез онлайн етнография на страници на организации, форуми и най-вече на групови обсъждания в социалните мрежи. За документиране на протестите са използвани също медийни публикации.