Този том съдържа различни статии и есета, писани през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Повечето от тях се отнасят не до вечните, а по-скоро до настоящите проблеми, които обаче са важни. Поради това те не могат да се съчетаят с фундаменталисткото мислене.

“Както можеше да се очаква, всички народи, които се опитват да изградят нещо ново върху руините на комунизма, сега търсят благословените невинни. Хората представят себе си като герои-опозиционери; искат да изглеждат разбунтувани и чисти, затова търсят комунистическите виновници. Човек може да си помисли, че през десетилетията комунистическо управление обществото е било съставено от шепа негодяи-предатели и множество благородни бунтовници. В действителност историята изглежда по съвсем друг начин. Разбира се, сред хората от отминалия строй има и истински палачи, хора, които пряко са поръчвали и изпълнявали най-ужасни задачи: отрепки от тайните служби, арогантни и уверени в себе си апаратчици, убедени, че никога няма да изгубят властта. Те заслужават презрение, а някои от тях и затвор. Простата истина обаче е, че в повечето случаи антитоталитарната опозиция беше едва незначително малцинство. Тези хора спасиха душата на народите си, макар че доскоро, като ги видеха, съгражданите им преминаваха на другата страна на улицата. Огромното мнозинство от хората се стараеха да оцелеят, приспособявайки се към, на пръв поглед, неунищожима “система” – не защото приемаха с ентусиазъм идеологията на комунизма, а поради обикновената потребност да живеят в относителна сигурност. Опозицията в масов мащаб се разви едва тогава, когато за всички стана ясно /може би с изключение на някои американски съветолози/, че тигърът издъхва. /Лешек Колаковски/