Чрез цялостен и критичен анализ на теориите в областта на публичната комуникация монографията прави опит да даде отговор на актуални въпроси, свързани с динамичното напрежение във взаимоотношенията между журналистите и експертите по връзки с обществеността. Авторката изхожда от разликите във функциите на двете дейности и чрез конкретни случаи от практиката в три проблемни области – информация, икономика и политика – характеризира конфликтните зони помежду им и различията в начина, по който изграждат мостове към обществения консенсус.