Фактът на собственото ни съществуване е почти прекалено изне­надващ, за да може да се понесе. Също като факта, че сме заобиколени от богата екосистема от животни, които повече или по-малко си при­личат с нас, от растения, с които си приличаме по-малко и от които в крайна сметка зависим за изхранването си, и от бактерии, които си приличат с по-далечните ни прародители и при които всеки от нас ще се върне, когато му дойде времето да изгние. Дарвин е изпреварил значително своето време, като проумява измеренията на проблема на нашето съществуване, както и като се спъва при неговото решава­не. Той изпреварва времето си също като оценява подобаващо взаи­мозависимостта на животни и растения и всички останали същества, намиращи се във взаимоотношения, чиято комплицираност изумява въображението. Как става така, че не само съществуваме, но и сме за­обиколени от такава сложност, такава елегантност, такова безбройно количество изключително красиви и чудесни форми?

Това не е случайност, а пряко следствие от еволюцията чрез непроизволен есте­ствен подбор – най-великото шоу на Земята.