Книгата представлява сборник материали от научна конференция, посветена на честването на 130-годишнината от смъртта на йеромонах Неофит Рилски, проведена в София на 14 и 15 април 2011 г.
Неофит Рилски, наречен от Константин Иречек “Патриархът на българските учители и книжовници” е бил също една учудващо енциклопедична и разностранна личност, създател на първия гръцко-български и българо-гръцки речник. Той е сред първите български поети, автор на първата българска граматика, педагог във взаимното училище на габровеца Васил Априлов. Той е първият книжовник, утвърдил българския език като самостоятелен, стойностен и богат език – равен на езиците, ползвани от всички големи културни нации.
Неофит Рилски е борец за културна и национална независимост, за самостоятелна Българска църква. Но едновременно с това е и композитор на песнопенията в своята Рилска певческа школа, автор на много от техните текстове, поет, който увековечил името си сред създателите на българската поезия. Той е и архитект, създал по свои планове и свои чертежи училището при постницата “Свети Лука” и училището в Панагюрище. Неофит Рилски е първият теоретик и идеолог на педагогическото новаторство, на новобългарското просветно движение, на хуанитарния тип новобългарско уилище. Създал истинско народно движение за откриването, опазването и популяризирането на онези извори на живота и бита, които най-ярко говорят за качествата и достойнствата на българския народ. Забележителен преводач и човек, надарен с дипломатически умения в мисиите за защита на Българската църква пред Цариградската патриаршия. Неофит Рилски е и художник, и иконописец. Васил Априлов го сравнява с Кирил и Методий. Писателят, поетът, учителят отец Неофит Рилски носи и съхранява духът български, силата на този дух в необходимостта винаги да се раждат такива будители като него, готови да посветят живота, вдъхновението и делото си на една единствена свещена мисия – винаги в бъдещето да я има България – с цялото й уникално духовно богатство, с цялата й гордост и национално самосъзнание.