Книгата е съставена от три части, обединени от парадигматичната конструкция на наставничеството, с фокус върху три ритуала в литературата на НРБ. Първата част тематизира срещите на комунистическите вождове Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков с български писатели и спецификата на този тип комуникация – инструктажите на Димитров, съвещанията и поученията на Червенков, словата и задкулисните намеси на Живков. Втората част изследва феномена на писателската „самокритика“ – ритуал с действащи лица като Дим. Талев, Дим. Димов, Вл. Василев, Славчо Красински, Фани Попова–Мутафова, Валери Петров, Пеньо Пенев, Н. Фурнаджиев, Бог. Райнов и др. Показана е драмата на опитващите се да съхранят своята автономност и достойнство български автори, но и механизмите за производство на лоялност, разработвани от тоталитарната държава между 1946 и 1962 г. Третата част разглежда модела „беседа с младите”, чрез който се упражнява специфична административно-педагогическа власт, която търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под прикритието на „творческо напътствие” и „професионален разговор”. Три ритуала, представителни за литературата на ранната Народна република.