Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира “легендата” за погребението на Апостола в черквата “Св. Петка Самарджийска”.
Всъщност учените си свършиха работата още тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи.
След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка.
Най-сетне гледната точка на едната страна получава трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинята в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират “приложността” на науката.
Предлаганата на читателите книга в две части се явява необходима и полезна.
В първата от тях се проследяват историята и развитието на цялата полемика в полза на научната истина, начините и средствата, при които беше водена и които не бяха в нейна полза.
Втората част на книгата може определено да се възприема като основна, тъя като в нея по възможно най-достъпен начин се излагат решителните аргументи и данни, значителна част от които са съвършено нови, за невъзможността гробът на апостола да бъде идентифициран в “Св. Петка Самарджийска” – аргументи и данни, които в хода на дискусията бяха пренебрегвани или съзнателно замъглявани от опонентите на историкоархеологическата наука.
Авторите се надяват, че техните разсъждения ще бъдат правилно разбрани от широката общественост и ще спомогнат да бъде сложен край на един скандален спор. Защото гробът на великия син на България Васил Левски действително би могъл да бъде свято и свещено място за преклонение от всеки, който обича родината ни. Но истинско, а не измислено и фалшиво място, с което неговият велик дух би бил оскърбен.