Нацията – копнежи и употреби прави опит да погледне книгата „Бай Ганьо“ и някои от фейлетоните и пътеписите на Алеко Константинов от ъгъла на съвременните теории за нацията. Изведена е идеята, че чрез произведенията си Алеко среща два модела за нацията: просвещенски (гражданско-териториален или англо-френски) и романтически (етнически или немски), пародирайки втория от тях. Алековото творчество е видяно като словесно пространство, в което отекват гласовете на Просвещението. В този контекст е осмислено отношението следосвобожденско време–модерност, а двойката предмодерност–модерност е интерпретирана като надмогваща многократно коментирания проблем за отношението родно–чуждо.