Тази книга представлява първото по рода си (не само) в България обобщаващо археологическо изследване на гривни от стъкло, обхващащо цялото време на тяхното съществуване и употребата им в определен регион. Широко разпространеното убеждение, че ги познаваме добре и че вече сме разбрали всичко, което имат да ни кажат (а то привидно не е твърде много), е илюзорно. Една от основните цели на монографията е да покаже, че тези сякаш масово разпространени, наглед не особено информативни, уж евтини и лесно прежалими, следователно като че ли не особено интересни и вълнуващи, предмети всъщност биха могли да са (стига да бъдат превърнати в пълноценен археологически извор) носители на съществена информация за своите производители и потребители. Книгата изяснява способите за направа на стъклени гривни, предлага методика за описание и систематизация, разглежда по-важните им характеристики и начините на тяхната употреба, обръща внимание на разпространението и на хронологията им в различните епохи, обхванати от продължителния им живот. Това обаче не е само книга за стъклените гривни. В нея се обсъждат и теоретични, и методологически въпроси, имащи отношение към археологията като цяло, към начините, по които тя документира, систематизира и осмисля изворовата си база. Не на последно място – трудът съдържа обемист коментиран регистър на повече от 350 археологически обекта в България, при проучванията на които са открити стъклени гривни.