Съвременната дунавска граница на България по различно време в периода от началото на І в. до  последната четвърт на VІІ в. е съставлявала интегрална част от северната граница на Римската империя — т. нар. Дунавски лимес.

   Внимателният анализ на писмените извори и епиграфските свидетелства показва, че до III в. сл. Хр. включително терминът limes се среща твърде рядко и се употребява в смисъл на „военен път“ или „сухоземна граница“, като в нито едно от споменаванията няма и намек, че под limes се е подразбирала съвкупност от отбранителни съоръжения или особена форма на военно-административна организация. От IV в. насетне терминът получава много широко разпространение, но и през този период той няма фортификационна стойност и не означава система от гранични укрепления, а обособена област, обхващаща част от дадена гранична провинция и намираща се под юрисдикцията на специален военен командир с титла dux (в отделни случаи — comes). Следователно, през късната античност limes следва да се разбира като военно-административно понятие с приблизителен смисъл на „гранична зона“, очертаващо териториалния обхват на компетенциите на конкретен дукс.

   Така или иначе, но терминът limes, в смисъл на укрепена и отбранявана граница със специфична, прецизно планирана и изградена фортификационна и спомагателна инфраструктура, свързана с военен път, се ползва с изключително широка популярност и е придобил аксиоматична стойност в съвременна та историография.

   Античните писмени източници са съхранили 54 топонима, със сигурност свързани с инфраструктурата на коментирания участък от Дунавския лимес: имена на пътни станции по протежението на Крайдунавския път, легионни лагери, лагери на помощни части, по-малки военни укрепления, късноримски и ранновизантийски укрепени селища с различен правен статут. Допуска се, че някои от тези топоними се отнасят до едни и същи обекти, които по различни причини са били по-късно преименувани. Специално трябва да се отбележи, че почти половината от тях все още не са еднозначно локализирани, а последните изследвания показват, че, макар и общоприета, предложената идентификация на някои драстично противоречи на античните писмени свидетелства и на археологическите реалности.

   От друга страна, теренните обходи и археологическите разкопки са установили останки от повече от 70 укрепени обекта по Дунавския бряг, датировката на огромното мнозинство от които със сигурност или с много висока степен на вероятност се отнася към римската, късноримската или ранновизантийската епохи. Наличната информация за част от тях обаче е доста остаряла, непълна или със съмнителна научна стойност. Освен това, драстичните ландшафтни и хидрологични преобразувания в крайбрежната зона на р. Дунав през последните стотина години, както и твърде големите вариации и чести промени в местната топонимична номенклатура, често силно затрудняват ползването на по-старите сведения за конкретни обекти. Изтъкнатото до тук ясно показва, че е дошло време наличната към момента информация за българския участък от римския Дунавски лимес да бъде подложена на детайлна теренна проверка и преосмисляне.

   Считам, че разумният подход към това огромно предизвикателство е в подготовката на отделни критично-аналитични изследвания за обособени микрорегиони и групи обекти. Съвкупността от тези изследвания ще представлява своеобразен синтез за същността, структурата и историческото развитие на римския Дунавски лимес в пределите на България, който, надявам се, ще бъде в значителна степен лишен от присъщите на досегашната историография дефекти в интерпретацията на широк кръг от взаимосвързани проблеми.

Съдържание

Предговор

I. Природо-географска характеристика на Дунавския бряг между реките Вит и Осъм

II. Дунавският бряг между реките Вит и Осъм в римската провинциална система

1. В пределите на Мизия

2. В пределите на Долна Мизия

3. В пределите на Крайбрежна Дакия

III. Писмени сведения за античната селищна и укрепителна инфраструктура по Дунавския бряг между реките Вит и Осъм

IV. Локализационните хипотези

1. Anasamus/Ansamus/Ἀσημοῦς/Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα

2. Λαπιδαρίας и Λουκερναρία

V. Ранноримският Anasamus

VI. Късноантичният Ansamus/Ἀσημοῦς/ Ἀσήμος/Ἀσήμον/Ἄσημα

VII. Λαπιδαρίας

VIII. Λουκερναρία

IX. Римският крайдунавски път между реките Осъм и Вит

Използвана литература

Съкращения