„Непознатият Яворов“ разказва за този момент от живота на Яворов, когато той втори път отива да се бори за освобождението на Македония. Тогава той е войвода на чета от Македоно-одринското опълчение, избран е за първи кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и заедно с още трима войводи сами превземат гр. Кавала, като се представят за парламентьори на българската войска.
Всички документи са ясно датирани – октомври 1912 г. Автентичността им е категорично потвърдена от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението (1878) до периода между двете световни войни.
Книгата включва историческа студия на Милкана Бошнакова за връзката на Яворов с освобождението на Македония, за случилото се с него там по онова време, за лидерите на организацията, с които общува Яворов, за събитията около превземането на Неврокоп и Кавала. Илюстрирано е с много снимки.
Представени са всички документи – като факсимилета, доказващи автентичността на всичко, като разчетен текст от Милка Бошнакова. Има: парче от турско знаме, разсечено от Яворов и с дарствен надпис на свой сподвижник (Григор Белокапов от Коньово), четири писма до близки приятели на поета (съратниците му Тодор Александров – лидер на ВМРО, Таньо Николов и Христо Чернопеев, приятеля, който е ботаник и естественик, Тодор Тодоров (Тодор Николов), разписки, издавани от Яворов като кмет на Неврокоп, и требвания (отчисляване от четата). Всички тези документи са с изключителна историческа стойност и осветляват събитията около този исторически момент.
Но най-ценното в сбирката са три стихотворения, две от които, без да се подценява и третото, са с изключителна литературна стойност и въздействат и днес. Те са разчетени от Милкана Бошнакова и подредени графично в стихотворна форма от литературния критик и изследовател Пламен Тотев.
Това по всяка вероятност са последните стихотворения, написани от Яворов. В тях има изключително силни строфи:
И паднах сякаш поразен от гръм –
зарових плачещо лице в земята
и чух със сетни сили чуден звън –
звънът на бойната тръба и на войната…
И тук ще стана бучка пръст,
но пак ще съм в теб, Родино!
Дори и да не турят кръст,
ти, майко, пак ще помниш мойто име!
