Книгата е резултат от дългогодишните проучвания на видния български медиевист и византолог акад. Димитър Ангелов върху проблема за образуването и развитието на българската народност през вековете. В нея последователно са разгледани възникването и утвърждаването на народността през ІХ—Х в. в трите географски области на Балканския полуостров Мизия, Тракия и Македония. Специално внимание е отделено на отразяването на този процес в терминологията на старобългарските паметници от ІХ до ХІV в. Проследена е историческата приемственост на българската народност през епохата на османското владичество, намерила израз в запазването на етнотериториалното единство, общия език и материалната и духовната култура. На преден план е изведен процесът на съхраняване на народностното самосъзнание и различните негови изяви. Разгледан е въпросът как е представена историята на българите през споменатата епоха в чуждата историография. като се акцентира и на „българския образ“ в съчиненията на европейски пътешественици, минали през земите на Османската империя в периода ХV—ХVІІІ в. Въз основа на анализирания обилен изворов материал от домашен и чужд произход авторът прави оригиналния научен извод, че по същество няма разлика между понятията „народност“ и „нация“, които служат за обозначаване на българите като етническа категория през вековете.