Цветан Тодоров (1939—2017) публикува „Ние и другите“ в началото на 1989 г., а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята „дискретност“ и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 г. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как говорителите на френското съзнание — най-големите писатели и мислители във Франция от XVI век до наши дни — мислят за другите народи. Ние и другите проследява това отношение посредством категориите етноцентризъм и универсализъм. Мащабната анкета на Тодоров заема междинно място между други две книги  Завладяването на Америка (1982) и Недовършената градина (1998), с които Тодоров се утвърждава като най-задълбочения представител на критическия хуманизъм във Франция и в световен мащаб. Изследването на Тодоров не е загубило нищо от своята актуалност. То ни отваря очите за себе си, за чуждите народи и за възможното ни съжителство с  тях. От тази мъдрост могат за да поучат всички — и политици, и най-обикновените хора.