След първото издание на тази книга през 1999 г. бе приет нов ГПК през 2007 г. и процесуалната наука претърпя съществено развитие, което, от своя страна, доведе и до развитието и на съдебната практика. Изминатият път налага ново анализиране, преосмисляне и актуализиране на приетите за аксиоматични теоретични постановки, засягащи този широко практикуван институт на гражданския процес.

В настоящата работа си поставяме за цел да разгледаме актуалните въпроси на обективното съединяване на искове в съдебния исков граждански процес в светлината на съвременните достижения на процесуалната наука и съдебната практика, като при това да бъдат отчетени измененията в процесуалното ни законодателство.

Тук няма да намерят подробно разглеждане онези въпроси, чиято разработка в миналото е все още актуална. Освен това нито бихме искали, нито бихме могли да си присвояваме чужди научни достижения, поради което там, където нямаме какво ново да добавим, ще се задоволим с маркирането на дадените вече от други автори разработки. Последното все пак е наложително с оглед на пълнотата на изложението.