В архива на Шопенхауер откриват малък трактат „За интересното“, който никога не е бил публикуван приживе… Философът, за когото главните врагове на човешкото щастие са болката и скуката, в пика на своята закъсняла слава посвещава двайсетина ръкописни страници на странната категория „интересно“, която сам назовава „скрита нишка“ за разкриването на многостранната идея на човешкото.

Настоящото изследване за първи път в по-цялостен вид представя характера, спецификите и естетическия потенциал на това нееднозначно художествено понятие. Проследява се зараждането му при френските моралисти, проявленията в епохата на Романтизма и се достига до волунтаристкото му тълкувание от бащата на модерния ирационализъм – Шопенхауер. По този начин се разкриват причините как и защо „интересното“ се превръща в един от основните аргументи, осъществили големия естетически обрат, разделил класическата от модерната естетика.

Интересното е леко, остроумно, любопитно и пикантно; закачливо и донякъде безпардонно, то се появява като самостоятелна категория, за да изрази осъзнатия, модерен, себеопознаващ се индивид. Новият човек, уморен от вечно съпътстващите го трудности, от сериозните философски въпроси, търси при него отдих, забавление и приключения. Защото светът, видян през очите на интересното, не е нещо повече от безгрижна и пъстроцветна, ведра младежка игра…

Петър Пламенов е доктор на философските науки, магистър по литературознание и култура. Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. Преподава естетика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на редица изследвания в областта на философията, естетиката и културата. Сред тях „Тялото текст“, „Нищетата на пародията“, „Спасяване на спокойствието“ и др.