Монографията е посветена на две актуални предизвикателства за постмодернистичното ни мислене и действие , а именно образованието , като комплексна социална реалност и обществена система , и социалната педагогика , като елемент на неговите научни основи . Защитава се тезата , че спрямо научните рамки на социалната педагогика образованието / формално , неформално и аформално / е една от нейните основни практически теории , наред с обществените системи за социална работа и социален контрол , превенция и корекция ….