Роденият през 1891 година проф. Любомир Владикин е един от най-изтъкнатите български юристи. Научният му интерес е основно в областта на държавното и конституционното право. Автор е на редица книги, учебници, учебни помагала, студии и статии. За приноса си в областта на теорията на държавата и сравнителното конституционно право той е удостоен като асоцииран член на академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия. Член-кореспондент е на Италианската академия на науките, почетен доктор на университета в Осло и на Френската академия.

След 9 септември 1944 г. е обявен за враг на новата власт и осъден задочно на смърт от Народния съд. Успява да се спаси от физическо ликвидиране единствено, защото по време на преврата се намира на лечение в Германия, но името му и съответно литературните и научните му произведения са обречени на забрава.

Но днес, след няколко десетилетия престой в библиотечните хранилища с режим на инкриминирана литература, „Общо учение за държавата“ на проф. д-р Любомир Владикин отново е достъпна за заинтересованите читатели в сферата на държавното право и политическите науки.

„Общо учение за държавата“ излиза за първи път през 1935 г. и до 1943 г. претърпява четири издания. Книгата е написана като учебен курс за студентите юристи и е ползвана за тази цел през първата половина на XX век. В нея авторът представя, с огромна ерудиция и максимална прецизност, както старите, така и модерните (XIX-XX век) учения за държавата. И въпреки че е писана преди повече от 80 години, поради особения си предмет – учение за държавата във връзка с развитието на политическите учения, тя е запазила своята актуалност и днес.

„Общо учение за държавата“ може да се ползва от студенти и научни работници в областта на правото, политологията, социологията, историята. Но не само от тях. Тази книга е интересно и полезно четиво за всеки интелектуалец, за всеки, който обръща поглед към идейното обяснение на политическата сфера. А за всеки български държавник и политик с претенции тя дори е задължително четиво. Именно изучаването на историята на идеите представлява най-добрата школа на мисълта и е необходима предпоставка за формирането на нови идеи.