„Българското възраждане е една от онези епохи със силен исторически заряд, които носят твърде важни послания, актуални и значими не само в настоящето, но и в бъдещето. Понякога се питаме защо в онова време е възможно да се случат много неща, а днес като че ли е много по-трудно. Защо тогава успяваме да се наложим върху един имперски пазар като основни играчи в „игрите на размяната“ и не само това, а и да се докоснем дори до европейския алъш-вериш? Защо да имаш търговска кантора във Виена и Манчестър, в имперската столица — Истанбул или да продаваш чорапи на пазара в Кайро е нещо напълно естествено? Изглежда, че разстоянията нямат значение за предприемчивия българин от онази епоха. Той е мобилен, търси и намира възможностите, които му предоставя османската икономика, изгражда мрежи, по които тече търговска информация — какво се търси на пазара в Галац, каква е цената на житото в Лондон, колко вълна е нужна за фабриките в Марсилия и завърта търговия с тези места. Така погледнат, българина от XIX в., не се вписва в дискурса на „безправния роб“, а по-скоро изглежда като редовия европейски предприемач. И вероятно е прав Райко Жинзифов, като заявява: „И сос френска риза / исто като френец / българин излиза / чисти европеец“.

   В тази визия Котел и неговите жители не само намира своето място, а до голяма степен и участва в нейното моделиране. Няма как това село (само по административен статут) да остане в сянката на историята, като имаме предвид какъв човешки капитал е вложило в политическото и културното ни Възраждане. И ако последният термин е историографски дискусионен, то случилото се в Котел от края на XVIII до средата на XIX в. няма подобен характер.“