Първото издание на книгата излиза като № 14 от поредицата Studia Thracica на Центъра по тракология към Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол” при БАН. Това се случва през 2011 г. в издателството на Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград. Книгата отдавна е библиографска рядкост.
Новото издаване се наложи и защото за изминалите години видях нуждата да прецизирам някои от работните изводи, без това да нарушава логиката и общите заключения, както и да добавя ДОПЪЛНЕНИЕ / SUPPLEMENT – резултат от нови наблюдения и разработки за следващия хронологически период. Настоящото второ издание на книгата излиза в навечерието на 50-годишнината от създаването на Института по тракология при БАН, случило се с Разпореждане на Бюрото на Министерския съвет на Народна република България на 12 май 1972 г. Това е отличен повод да го посветя на предстоящия през 2022 г. юбилей.
май 2021 г.
Авторът
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VI до средата на IV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя.
Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали нужди, се налага владетелите да използват пазарите на елинските полиси, намиращи се по крайбрежията им.
Всички одриски царе, властвали през тези векове, Олор, Терес, Спарадок, Ситалк, Севт I, Меток/Медок/Амадок I, Хебризелм, Котис Л и Керсеблепт, сключват дипломатически договори с Атина (като оглавяваща Атинската архе-империя) за разпределение на сферите на влияние и подялба на данъците (без Олор), получавани от елинските полиси, намиращи се по морските брегове на царството. Политиката на същите царе е целенасочена и концентрирана на юг и югоизток за налагане над елинските полиси там. Тя се осъществява от тях, чрез повече от 20 владетелски резиденции, разположени по морските крайбрежия и в недалечния хинтерланд на континента.
