Няма нищо „твърде закъсняло“ в нашето „приобщаване към седмото изкуство“. Няма нищо „закъсняло“ в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на ХІХ век става и киното.

И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване — от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината на предразсъдъците, от избистряне на междуличностните взаимоотношения…