Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател – служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за фигури, сенки, думи и действия, мяркащи се зад кървавата му завеса в амалгама от репресии, страхове, привилегии, марксистко-ленинска просвета, писане по партийно-държавна поръчка, планово държавно книгоиздаване, цензурни забрани и позволения, официални почести и пр. Така новият писател на НРБ се откроява като образцов инструмент за литературно производство на социалистически реализъм. Едно битие в творческа несвобода, в страх, труд и радост. Освен терора.