Неврологията, като медицинска наука и произтичащата от това лимитирана практика, е сравнително млада: преди по-малко от 150 години започва отделянето й от обширната медицина по „вътрешни болести” с описанията на цяла поредица от заболявания на нервната система от Шарко и неговите ученици, сътрудници, съвременници, най-напред във Франция, след това в Англия, Германия, Русия и др. страни. Така отделената нова наука после „се връща” във вътрешната медицина като налагаща се с концептуалността на неврологичното мислене, със строгия алгоритъм на изграждане на неврологичното мислене, с натрупаната фактология (клинична и експериментална), която доказва огромното значение на включването на нервната система във всяка органна и/или общоорганизмена болест. Тук съзнателно не включваме огромната значимост на специфичната мозъчна дейност, обединена в понятието „психика”, която поставя човека, както и проявите му в състояние на здраве, така и при болестни отклонения, на върха в еволюцията на живата природа.