“Тази книга е замислена като история на динамичната психиатрия основана на научна методология с подробно и обективно проучване на големите динамичнопсихиатрични системи и най-вече тези на Жане, Фройд, Адлер и Юнг. В нея се предлага интерпретация на фактите и системите, основана на оценката на социалноикономическата, политическата и културната среда, както и на личностите на пионерите, тяхното обкръжение и ролята на някои пациенти. Няма друг клон на познанието, който да е претърпял толкова много метаморфози, колкото динамичната психиатрия: от примитивното лечителство, през магнетизма и хипнотизма, до психоанализата и по-новите динамични школи… Първата задача беше да проследя историята на динамичната психиатрия колкото може по-прецизно, за разлика от “преклонението пред героите”, типично за някои предишни описания, като същевременно запазя строг, непредубеден поглед и се въздържам от всякакви полемики… Втората ми задача беше да реконструирам и да представя големите динамичнопсихиатрични системи… Всяка система трябваше да бъде представена в светлината на собствените си принципи. За да направя всяка от тях разбираема, трябваше да изследвам нейните източници и да положа усилия да поставя първоизточника и в контекста на социалната среда и мрежа от взаимоотношения с неговите съвременници. Поставянето на работата на автора в съответния контекст е най-доброто средство за оценяване на истинската и оригиналност. Третата ми задача беше да предложа интерпретация на историята на динамичната психиатрия и на големите динамични системи. За тази цел историята на динамичната психиатрия трябваше да бъде преразказана от двойна перспектива, т. е. така, както събитията са изглеждали на съвременниците, и по начина, по който ни изглеждат сега в ретроспекция…
Този начин на писане на историята изисква широко изследване на социалноикономическата, политическата, културната и медицинската среда, както и наличностите на пионерите и тяхното обкръжение, включително на пациентите им. Целта на това проучване беше да се намери обяснение на парадоксалните особености на еволюцията на динамичната психиатрия и да се хвърли известна светлина върху произхода, източниците и значението на големите динамичнопсихиатрични системи…”
А.Е.
Това е във всяко отношение една монументална и майсторска книга, чието богатство, точност и информативност се съчетават с изключително широкомислие, огромна култура и оригиналност. Преведена е на всички основни световни езици.
Изтъкнатият психиатър и автор Анри Еленбергер (1905-1993) е роден в Швейцария. Учил е в Страсбург, Париж и Берн. Оглавява психиатрична служба в Топека/Канзас, а по-късно е професор по криминология в Монреал. Автор е на много статии и книги. Без сам да е психоаналитик, авторът се подлага на психоанализа при Оскар Пфистер. Отворен е за идеите на Фройд, Жане, Юнг, Адлер и други. Приживе получава много престижни награди. В Париж има институт на негово име.
