“Откриването на оргона е резултат от последователното клинично изследване на концепцията за „психична енергия”, първоначално в областта на психиатрията. Настоящата работа може да се разглежда като цялостно въведение в тази новооткрита област на оргонната биофизика.
Познаването на емоционалните функции на биологичната енергия е от съществено значение за разбирането на нейните физични и физиологични функции. Биологичните емоции, които управляват психичните процеси, сами по себе си са пряк израз на чисто физична енергия, космическия оргон.
Бяха необходими усилия, за да успея да наложа понятието сексуална икономика. Това е нова научна област: изследване на биопсихичната енергия.
Характеровата структура на днешния човек, който разпространява шест хиляди годишна патриархално-авторитарна култура, се отличава с характерова броня срещу вътрешната природа и външното нещастие в обществото.
В областта на психотерапията разработих техниката характероаналитична вегетотерапия за лечение на неврози. Тя бе потвърдена експериментално от откриването на биоелектрическия характер на сексуалността и страха. ” В.Р.
Това не е учебник, а по-скоро научна биография.
Тя блестящо, изключително интересно, конкретно, «лично» успява да обясни т. нар. “емоционална чума”, която, казано на съвременен език ни вкарва в “матрицата”, обезсилва ни, прави ни безгласна, аморфна, податлива на властимащите маса, как си самоотнемаме радостта и удоволствието, контрола върху личния живот, изпадайки в онова шизофренно раздвоение между естествения биологичен стремеж към удоволствие и радост от живота и налагания ни от «люлката» «успиващ» морал…
Райх последователно и научно показва как диктатурата и демокрацията са свързани с пълнокръвния, включително сексуален живот на хората, с условията на този живот (бедността), с начините за подчиняването и манипулиране на тълпите, за “болността” на човека и епохата…
Текстът излиза още през далечната 1927 година на немски език и е първата книга на Райх, издадена в Америка (1942). В него често се визира идването на фашистката диктатура на власт – а сякаш е от вчера и схематизира процесите на “маси и власт” в днешно време и полага основите на така наречената “сексуална икономика”…
ЦИТАТИ:
Диктатурата се корени в ирационалния страх на човешките маси от живота.
Основни елементи на авторитарната диктатура са мистификацията на жизнените процеси, истинската безпомощност от материално и социално естество, страхът от отговорност за собствения живот и в резултат на това, активно или пасивно търсене на илюзорна сигурност и авторитет. Истинският прастар стремеж към демократизиране на обществения живот се основава върху самоопределяне, естествени социалност и морал, върху радостен труд и земно щастие от любовта.
Ако иска да премахне масовата тенденцията към диктатура, демокрацията трябва да докаже, че може да убие бедността и да постигне рационална независимост на хората.
Вярвам, че нашата земя няма да намери траен мир и че напразно ще се стреми да изпълнява функцията на социалната организация, докато неуки и наивни политици и диктатори с каквото и да било убеждение са начело на невротични и сексуално болни човешки маси.
Защо се пренебрегва толкова дълбоката връзка между социалността и оргазмената потентност? Защо точно обратният възглед доминира над всичко, което управлява живота днес? Защо концепцията за остра антитеза между природа и култура, нагон и морал, тяло и душа, дявол и Бог, любов и работа, се е превърнала в една от най-забележимите характеристики на нашата култура и философия на живота? Защо е станала необратима и обезпечена със законова санкция при нарушение?
Цялостното възпитание страда от факта, че социалната адаптация изисква потискане на естествената сексуалност, а това потискане прави хората болни и асоциални… Най-горещият проблем на младостта и опустялото детство беше възпитателното убиване на спонтанните жизнени импулси в интерес на една съмнителна изтънченост. Науката не трябваше никога да казва „да” на това.
Една от големите тайни на масовата психология е, че средностатистическият човек, средностатистическото дете, средностатистическият юноша са далеч по-склонни да се примирят с липсата на щастие, когато борбата за радост в живота причинява твърде много страдание. Така че, докато не бъдат разбрани и създадени психически и социални предпоставки, необходими за жизнения живот, пропагандата на щастието би представлявала просто празни приказки.
Всички дискусии по въпроса дали човекът е добро или зло, социално или асоциално същество, са философски игрички… Невъзможно е работещият човек да се освободи от отговорността, която носи за реда или безредието, т.е. за социалната и индивидуалната икономика на своята биологична енергия. Да прехвърля тази отговорност на някакви лидери и политици с ентусиазъм се е превърнало в една от най-важните характеристики на човека, тъй като той вече не разбира, а се страхува от себе си така както от своите институции. По същество той е безпомощен, неспособен на свобода и пристрастен към властта, защото не може да реагира спонтанно; той е брониран и чака заповеди, защото е изпълнен с противоречия и не може да разчита на себе си.
