Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-видните богослови на XX век. Син на известния философ Николай Лоски, чието семейство е изселено от Съветска Русия през 1922 г. Завършва образованието си в Париж, където живее до края на дните си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий” към Сорбоната. Забележителен познавач на източното светоотеческо наследство. На български са преведени книгите му: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие” (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква” (2005), „Боговидение” (2010). „Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт” е дисертационният му труд, останал недовършен поради внезапната кончина на автора.
Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие; ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено; очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание… Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор – не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в края на краищата своите тайни.
Етиен Жилсон
Съдържание:
От френския издател Морис де Гандиак
Предговор – Етиен Жилсон
Nomen innominabile (Неименуемото име)
В търсене на неизречимото
Източникът на nomen innominabile
Безименността и много именността
Esse innominable (Неименуемото битие)
Екхарт и св. Тома
Две дълбинни присъствия
Виното в Кана
Мистик или диалектик?
Непознаването на Бога и на себе си
Nomen omninominabile
Nomen super omne nomen (Име, което е над всяко име)
Collatio esse (Даряването на битие)
Водите над твърдта и водите под твърдта
Словото без думи
Един път каза Бог, и два пъти аз чух това
Единият – име над всяко име
Първото определение на битието
Чистотата и пълнотата на биването
Unum et Omnia (Едното и всички неща)
Opposito nihil mediatione entis (Противопоставяне на нищото посредством биващото)
Единственото на всемира
Ego sum qui sum (Аз съм, който съм)
Откровението на единственото Битие
Quidditas et anitas (каквина и anitas)
Божествената самодостатъчност и тварната немощ
Reduplicatio (удвояване)
Аз живея, защото живея
Предметът на метафизиката
Познанието на каквините
Каквината и esse secundum
Нивото на субстанциалността
Essentia et Esse (същност и битие)
Двете нива на есенциалност
Inteligere et esse (мислене и битие)
Regio dissimilitudinis infinitae (Страната на безкрайното неподобие)
Тварното неподобие, умът и благодатта
Благодатта, славата и божественото неподобие
Ascensio intellectus (Възхождането на интелекта)
Апофаза на противопоставянето
Противопоставяне на intelligere и esse
Ens cognitivum и ens reale (Познаваното биващо и реално биващото)
Умопостигаемите species и причините-образци
Семенните основания и божественото слово
Интелектуалният нихилизъм и нетварността на познаването
Splendor in medio (Сияние по средата)
От уподобавяне към единство
Противопоставяне и не-противопоставяне
Indistinctio – distinctio (Неразличие – различие)
Dissimilitudo – similituso (Неподобие – подобие)
Rota in medio rotae (Колело в колело)
Аналогичната причинност
Бог като esse omnium и принцип на аналогията
Аналогичната предикация и учението за битието
Аналогия на атрибуцията
Qui edunt me, adhuc esurient (Които ме ядат, повече ще огладнеят)
A Deo et in Deo (От Бога и в Бога)
Imago in speculo (Образът в огледалото)
Божествеността като форма и божественото Quo est
Формална причинност и божествена образцова причинност
Битие, живот, ум
Богословието на образа и обожаващите трансформации
Аналогията при преображението в същия образ
