КУЛТУРОЛОГИЧНИ И ХУДОЖЕСТВЕНИ АСПЕКТИ НА ЧЕТИРИ ПРИКАЗКИ ОТ ШАРЛ ПЕРО И БРАТЯ ГРИМ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място – почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното. Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на ХХ век и по-специално – върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим – “Червената шапчица”, “Спящата красавица”, “Пепеляшка” и “Синята брада”. Разгледани са въпросите как художниците “превеждат” добре познатите текстове, върху какво акцентират, какво прикриват и как (или дали) успяват да предадат универсалните разкази така, че от глобално, те да добият локално значение, да “заговорят” на езика на българските читатели.