Мартин Димитров е доктор по история. Възпитаник е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. завършва специалност „Японистика“, през 2014 г. – магистърска програма „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия (Япония, Китай, Корея)“ – съвместна програма на Факултета по класически и нови филологии и Историческия факултет. През 2018 г. защитава докторска степен към катедра „Нова и съвременна обща история (История на Русия)“. Специализира в Университета Кокушикан, Токио (2010); Университета на Мухамадия „Проф. д-р Хамка“, Джакарта (2016); Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ (2017); Университета Мейджи, Токио (2017–2018). От 2020 г. е главен асистент към катедра „Японистика“. Работи в областите: история на Япония, история на Русия, руско-японски отношения, международни отношения на Япония, история на Източна Азия, нова и съвременна обща история, японски бойни изкуства. Член е на Европейската асоциация по японистика (EAJS) от 2018 г.

Япония и Русия са страни, чиято богата на взаимодействие история е изпъстрена едновременно с изцяло позитивни примери на културно и междуличностно общуване, но и с периоди на остро политическо противопоставяне. В рамките на XX в. двете държави водят помежду си поне четири военни конфликта: Руско-японската война (1904–1905), Японската интервенция в Руската гражданска война (1919–1925), пограничните сблъсъци с мащаба на война в периода 1935–1939 г. и заключителния етап на Втората световна война. Към това наследство трябва да се прибави и различната идеологическа принадлежност на страните в рамките на Студената война, което допълнително създава дългосрочни проблеми в двустранните контакти. Предмет на настоящата монография са отношенията между СССР и Япония в периода 1945–1960 г. Той е ключов за зараждането на спора за принадлежността на Курилските острови и формирането на съвременния подход на двете страни към този проблем. Разглеждайки съветско-японските връзки в непосредствения следвоенен период, авторът засяга въпроси като дипломацията между Съюзниците в края на Втората световна война, характера на съюзническото окупационно управление в Япония, изграждането на японската следвоенна политическа и икономическа система, процеса на нормализация на отношенията между Токио и Москва в средата на 50-те, международните отношения в региона на Източна Азия след войната и много други.

Съдържание

Въведение………………. 7

ГЛАВА I. СССР и Япония в годините след Втората световна война. Ролята на Съветския съюз в окупацията на Япония и мирното урегулиране в региона на Далечния изток. Възникване на санфранциската система……. 18

Последен етап на Втората световна война. Новото териториално статукво между СССР и Япония вследствие на конфликта……….18

Създаване на съюзнически контролен механизъм за Япония……..38

Функциониране на съюзническия контролен механизъм. Съветската политика по основни въпроси на следвоенното развитие на Япония…….58

Възникване на японските териториални претенции спрямо СССР….. 113

Процес на подготовка на мирния договор с Япония…….133

Конференцията в Сан Франциско (1951 г.)…….164

ГЛАВА II. СССР и Япония (1951 – 1956) – дългият път на нормализация на дипломатическите отношения…… 183

Период на „замразяване“ на двустранните контакти. Отношенията в епохата на управление на Йошида……183

Първи стъпки по пътя на нормализация на дипломатическите отношения………..208

Лондонски етап на преговорите за нормализация на отношенията……….255

Преговори по риболовния въпрос. Посещението на Коно Ичиро в Москва…..316

Московски етап на преговорите за нормализация на отношенията………331

Посещение на Хатояма Ичиро в Москва и заключителният етап в процеса на възстановяване на дипломатическите връзки…….366

ГЛАВА III. СССР и Япония в периода 1957 – 1960 г…… 392

Охлаждане на отношенията и окончателно налагане на логиката на Студената войната в двустранните контакти. Демаршът на Хрушчов……..392

ЗАКЛЮЧЕНИЕ……….. 424

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ……… 428