С развитието на човечеството времето започва да препуска все по-бързо. Столетията се превръщат в десетилетия, а десетилетията се събират в рамките на няколко години. Обществата и държавите трудно могат да осмислят темпа на развитие и да осъзнаят собствената си нищожност или величие в рамките на историческото време. Информационните потоци, които заливат не само държавите, но и отделните хора, нямат познат аналог до момента. Това направи хората изключително информирани за настоящето, но и ги изолира от инстинкта да се учат от миналото. Жаждата за знание масово е заменена от жаждата за информация.

Настоящият текст е опит да се погледне отвъд собствените желания, стъпвайки върху реалистичната основа на фактите от настоящето и миналото, за да се моделира възможна проекция за предстоящото. Кризата от 2020 г., предизвикана от глобалната пандемия на COVID-19, изиграва ролята на подходящия катарзис и буфер, който прояви проблемите на системата, но се оказа и кулминация на досега протичащите процеси по преструктуриране на световния ред. Светът на контрастите ще продължи да бъде светът на бъдещето. Настоящите предизвикателства дават възможност за създаването на ред и условия за сравнително мирно съществуване с ясната представа, че противопоставянето е част от човешката природа.