Една от най-славните страници от историята на българския конституционализъм е свързана с борбата в защита на парламентарната форма на управление и срещу “личния режим”. Тази борба има не само политически измерения, но и идейни проявления. Тезата за парламентарния характер на формата на управление, установена чрез Търновската конституция от 1879 г., се отстоява посредством академични доводи и аргументи от водещия български конституционалист на епохата проф. Стефан Киров (1861– 1948) – основоположник на катедрата по Конституционно право в Софийския университет.