Целта на настоящата монография е представяне на начина, по който педагогическата реалност се интерпретира в този кратък времеви отрязък, без претенции за изчерпателност, но с надеждата, че всеки читател ще усети основни очаквания към резултатите от педагогическа дейност в нейното богато разнообразие в началото на този век. Може да се каже, че бъдещето на педагогиката е в очертаването на възможности за постигане на баланс между разнообразие от концепции, възникнали и имащи последователи в съответни контексти, които са в неизбежността да живеят заедно въпреки различията, в мир като състояние на духа.

Съдържание

Увод / 7

Педагогически измерения на детството в началото на XXI век / 11

Между индивидуалното и общото в педагогически контекст / 27

Персонализиранe на педагогическата практика / 27

Холистичният и общностният подход като проявления 

на идеята за свързващото и цялостното / 41

Холистичният подход в педагогически контекст / 41

Общностният подход в педагогически контекст / 59

Образованието като „социален договор“ и „общо благо“ / 78

Тенденции в очакванията към учителската професия 

и професионално-педагогическата подготовка / 84

Основания за съвременните очаквания към учителите 

и тяхната професионално-педагогическа подготовка / 84

Компетентностите на съвременния учител / 114

Възпитанието като акцент в политиките, 

свързани с подготовката на учителите / 134

Перспективи пред развитието на педагогиката в контекста 

на подготовката на педагогически кадри в България / 145

Предизвикателства на технологичното развитие

към традиционността в образованието / 152

Предизвикателства към образованието

в резултат от пандемичната ситуация / 152

Към смарт образование / 179

Заключение / 203

Литература / 205