За периода на социализма в България (1944–1989) липсва цялостно научно изследване, което да анализира печатната реклама. Именно затова авторът си поставя за цел да проследи нейното развитие. Предмет на изследването са промените, настъпили във времето, в рекламната комуникация, а обект са печатни периодични издания. Крайъгълният камък на изследването са проведеното емпирично проучване на реклами в български печатни периодични издания, както и сравнителният анализ между отделните периоди. Анализирани са над 7000 броя вестници и списания, а общият брой на рекламите в тях е почти 30 000. Всичко това дава основание авторът да изведе специфичните особености на печатната реклама, характерни за този обширен и изпълнен с различни промени период, като се вземат предвид и предпоставките за състоянието ѝ.