Настоящият труд , разглеждащ журналистическата словесност на две нива – продуциране и перцепция , се характеризира с вътрешно единство , проявяващо се в стремежа последователно да се излезе от наблюдаеми езикови факти /речеви отрязъци от медийната реч на спортни и политически журналисти / към най – общи теоретични обобщения за журналистическото слово , чието предназначение е да информира , да въздейства и да забавлява .