Войните оставят значими травми в историята на човечеството. Между народите се отваря огромна пропаст. Все някъде удобно се открива причината за извършване на насилието. Навлиза се в омагьосания кръг на отмъщението, като противникът е обвинен за „подстрекател“ или „агресор“. Другата страна действа в „самозащита“ и мотивите й, разбира се, са „по-благородни“. Появяват се още кръв, дим и сълзи. И след век от първия световен конфликт тази рана не е зараснала и често се разкървавява. Страстите на Балканите винаги се възпламеняват от подобни факти. Тук опитите за помирение и съвместно почитане на жертвите на човешкото безумие, познати сред някои западни държави, все още не се практикуват. Врагът си остава враг, на полуострова и сега се извършва вендета. Но духовната вендета, насъсквана между народите, е още по-страшна. Тя не се знае кога пак би се изляла като физическа саморазправа. Трябва малък повод и натрупаният взрив избуква, От подобни случаи национално пъстрите Балкани си заоазват марката на “барутно Буре” на Европа.