Второ издание.

Книгата е посветена на възникването на мюсюлманския исторически разказ в края на I – VII в. и неговото развитие през II – VIII в. Разгледани са биографичните сведения за ранните събирачи и разказвачи на предания, които проявяват подчертан интерес към историческата тематика. Втората част на труда засяга ключови въпроси на метода в западната наука за исляма. В нея става дума за методологични приноси на водещи ислямоведи като Игнац Голдциер, Йозеф Шахт, Джон Уансбро и Готие Юнбол. Предложени са критерии за оценка на текста, които могат да допринесат за по-точното датиране и възстановяване на протоверсиите на ранните мюсюлмански литературни извори. Този вид текстова археология поне засега е най-уместният начин за анализ на мюсюлманската литературна традиция. Третата част на книгата представлява опит да бъдат очертани контурите на загадъчния I – VII в. в историята на исляма чрез анализ на обективните извори: нумизматични и епиграфски паметници от епохата.